Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




При почерпка


Пред троянска пиперлия,
на раздумка с весел лаф
сме с бай Пело, мой комшия,
земеделец бикоглав.

– Няма с тебе в спор да влизам,
но кажи с две думи, брат,
тоя пуст социализъм
що за строй е, що за свят?

Чашката си той надигна,
глътчица отпи с мерак,
с лявото си ми намигна
и помръдна със мустак:

– Строй, във който се ломоти
и човек човек яде,
в който малко се работи,
ала много се краде!

– Тя е кървава и мътна! –
каза и избухна в смях,
чашката с чалъм гаврътна
и отново аз налях.