Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Проклятие


На Георги Тамбуев
Умира вече, комунизмът е в агония,
а продължаваш неуморно ти
да пръскаш злост и политически зловония,
лъжи и гадости, и мръсоти!

Със вълча стръв усърдно гониш си задачите,
без срам, без съвест, без морал.
С похвална всеотдайност служиш на палачите,
а жертвите им черниш с гнусна кал!

Забравил сякаш всенародните страдания,
ти злонамерено и без контрол,
със злобните си и клеветнишки писания
във раната кървяща сипваш сол!

След толкоз гнет и мъки тежки, и разпятия
историята каза свойто „Не!“.
Народът оскърбен със яростни проклятия
и теб, и комунизма ще кълне!

1991 г.