Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Простакът


Навирил нос той нагло крачи
посред деца, мъже, жени,
където мине – плюе, храчи
и псува, без да се свени.

Обича да се възмущава,
да вдига безполезен шум,
на честните морал продава
и учи умните на ум.

Женичка срещне ли красива,
изглежда я със вълчи глад,
отмине ли я, врат извива
да я огледа и отзад.

От дребна дума се обижда,
готов да налети на бой.
Простащината си не вижда –
у другите я търси той.

Девица взима за съпруга,
макар след третия си брак,
а после се помъква с друга.
Защо? – Защото е простак!

Подвластната си щом хареса,
шепти над нейните коси,
че в името на интереса
тя трябва да се съгласи.

Ала покаже ли му лакът,
той мигом става груб, жесток.
И уволнява я простакът.
Разбира се, под друг предлог!

Понякога, от дъжд на вятър,
да го не смятат за простак,
той посещава и театър –
излишно, ала няма как!

Но не дочакал края става
и в миг се втурва като див,
пред гардероба пръв застава
самодоволен и щастлив!

Към книги мъдри, многотомни
не проявява интерес,
но във живота си не помни
да е пропуснал мач до днес!

Със дарбата си да се врежда
той е класически нахал.
Покупки прави ли, прережда
и често стига до скандал.

Пара държавна ли му падне,
той става с дявола ортак:
започва с две ръце да крадне,
простакът му, простак с простак!

До пост висок ли се докопа,
тя, неговата, няма край:
по цели месеци в Европа
пари пилее и се шляй!

В ламтеж за почести и слава,
когато стане властник той,
с декрет се самообявява
за пръв мъдрец и баш герой!