Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Сказание


което трябва да се знае – кой от какво се днес нуждае!
Жетварят жаден – от вода!
Затворникът – от свобода!

Вдовицата – от състрадание,
девицата пък – от внимание!

Земята в летен пек – от дъжд.
Парясана жена – от мъж!

Злочестият – от дума блага,
развратният пък – от тояга!

Свещеникът – от треби тлъсти,
набожният пък – да се кръсти!

Писателят ни – от известност,
отчетникът – от дълг и честност!

Младежът ни – от идеал,
общественикът – от морал!

Детето малко – от играчки,
управникът пък – от ... спирачки!

Но стига! Май че прекалих!
Завършвам с този кратък стих:

Глупецът се нуждай от ум,
подлецът – само от куршум!

1975 г.