Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Стара мъдрост


Върбан Върбанов чрез нахалство
постигна свойта крайна цел:
той беше повишен в началство
на канцеларския отдел.

Към този пост се той стремеше
от първите служебни дни,
че целият отдел гъмжеше
от млади, хубави жени.

И ето: леко се навежда
над него пазва – бял каймак,
той в нея крадешком поглежда
с ищах на гладен котарак.

В тютюнев дим полузадимен,
като ловец, готов за лов,
повежда разговор интимен
на тема „Младост и любов“.

Прекрасно всичко е дотука,
но ето в следващите дни
в отдела малка женска клюка
създаде множество сплетни.

Видели нейде двойка скрита:
Върбан Върбанов със мома!
И всеки бърза, вре се, пита:
„Кога? Къде? Тц-тц! Нима?“

Върбанов беше разтревожен
и през един прекрасен ден
по буква „битово разложен“
той бе позорно уволнен.

Понесе го с голяма мъка,
но нека туй да му е хак:
Върбан Върбанов в женкарлъка
излезе истински ахмак!

Затуй, читателю любезен,
след този хап тръпчив-горчив
аз давам ти съвет полезен
да бъдеш крайно предпазлив!

Във службата да не пострадаш
от стара мъдрост се води:
където хляба ти си вадиш,
там другото си не вади!...