Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Уж сме правова държава


Уж сме правова държава,
но не е така комай,
че какво във нея става,
никой нищичко не знай.

А не смее и да пита,
може да му загорчи,
затова и предпочита
да си трае и мълчи.

Да си кюти с фукарлъка
и в байганьовския стил
да им гледа маскарлъка
и червения резил.

Журналисти, нагаждачи,
използвачи – звезден рой,
а лапачи, а лапачи –
армия. О, Боже мой!

Партия, борци, войскари
и милиция безчет
все опапаха, другари,
немощния ни бюджет!

Уж сме с по една лъжица,
уж за общи цели мрем,
уж от общата паница
ний една чорба ядем,

но да сложим пръст на рана
и да кажем с прост език:
„Стана тя, каквато стана,
но излезе на ачик:

мръвките ядат тез, дето
не познават труд и пот,
а чорбата със фидето –
той – работният народ!“

1968