Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Честване


Празник свят. Велика дата.
Двайсет и четвърти май!
Солунските двама братя
чества родният ми край.

Беше петдесет и втора.
Спомням си го като днес.
Стекоха се много хора,
позовани с манифест.

С песни, музики, фанфари,
под усмихнат небосвод,
улици и тротоари
загъмжаха от народ.

Ученици с росни китки,
трудещи се във екстаз
славославят със агитки
партия и вожд, и власт.

Сред отблясъци кристални
радостно шуми града,
а портрети колосални
преминават на стада.

Ленин, Сталин, Толиати,
Мао Дзе Дун и Ким Ир Сен,
и какви ли не сурати
дефилираха пред мен.

От какви ли не народи
мутри гледах в тоя час,
само Кирил и Методи
никъде не зърнах аз!