Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Великанът


На Ал.Стамболийски
Да бъде вечна твоята нетленна слава,
юнако огнеок и къдроглав!
Да гръмнат химни във тържествена прослава
за теб и твоя подвиг величав!

Че ти могъщ изгря из дебрите на мрака
и пътя ни с надежди озари,
поведе към мечтани брегове селяка
и светове незнайни му разкри!

Ала орисница ли черна те ориса,
та не дочака своя жаждан свят?
С кръвта си своето безсмъртие подписа,
за да останеш вечно жив и млад!

Оплака те осиротялата Родина
след черната деветоюнска нощ,
че за народна свята правда ти загина,
от българин посечен със каинов нож!

Но твойто име като огнена зорница
в историята ярко ще блести,
и там, край бреговете китни на Марица
велик и по-велик ще раснеш ти!

Легендата за теб шуми из низините,
народът чудни приказки плете,
за твоята юнашка сила, с плам в очите,
разказва всяко българско дете!

Животът ти – живот бленуван и прекрасен!
Смъртта ти – чудна легендарна смърт!
С величие ни грее твоят пример ясен,
поели верния народен път!

Девойки и момци венци за тебе вият,
шумят развети родни знамена,
безчислена те следва селската стихия
и тръпне в радост родната страна!

И докогато в небо ясно слънце грее
и ален мак във нивите цъфти,
народът ни безсмъртния ти химн ще пее,
през вековете ще пребъдеш ти!