Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Душмани трифон затюрмиха


Поема
Дойдоха грозни години,
настана време безбожно,
брат брата роден погубва
син от баща се отказва.
Душмани – върли партийци,
душмани – селски изедници
пищови и пушки вдигнаха,
власт и управа заграбиха,
пояса си разпасаха,
сума зянища сториха,
селяните обезземлиха –
до педя земята им взехa
и ги в роби превърнаха.
Душмани – върли партийци
от радост хоро извиха,
селяци – клети сираци
силом в хорото вкараха.
Селяци – клети сираци
силом в хорото влязоха,
чужда им свирка свиреше,
с чужди си стъпки стъпваха
и всички в земята гледаха.
Отде дойде тоя вития,
вития, стар кавалджия –
Трифон Кунев–Ланчелото
от прочутото село Ъглен.
Трифон хорото гледаше,
буйна си брада рошеше
и издълбоко въздъхваше,
че селяци – клети сираци
чуждинско хоро играеха,
чужда им свирка свиреше,
с чужди стъпки стъпваха
и всички в земята гледаха.
Трифон си из пояс извади
меден кавал на сглобка,
с ръце го кротко погали,
до устни си го доложи
и си на хоро засвири –
хубаво хоро нашенско,
нашенско хоро, весело.
Луди-млади се юрнаха
на нашенско хоро весело,
кавала свири, говори,
мало, голямо се стича –
девойка до момък най-личен,
невяста до верен стопанин,
стара баба до старец наперен –
всички в хорото играят,
играят, скачат, подскачат,
скачат, подскачат, подвикват
и всички в очите се гледат,
чуждинско хоро редее,
а нашенското едрее.
Душмани – върли партийци,
душмани – селски изедници
при Трифона ядом отидоха,
кавала му на две счупиха,
за гушата го хванаха,
брадата му буйна заскубаха,
ръцете му назад вързаха,
и го далеко отведоха,
и го в тъмница захвърлиха –
в сливенските влажни зандани,
загдето им момите подмамя,
загдето им народа подкустря,
загдето им хорото разтуря.
Щом влезе Трифон в зандана,
настана страшно мъртвило:
замлъкна птиче в усое,
заглъхна песен в раздоле,
гората лиске посука –
за Трифон жално заплака.
Небето вежди намръщи,
за него сълзи порони,
полето цяло изсъхна
от жал по стара войвода!
Немеят клети селяци,
селяци – жални сираци,
чернеят черни вдовици,
вдовици и сиротици,
линеят малки дечица
като на припек тревица.
Лежал е Трифон в тъмница
дор цели ми три години,
ни слънце го е видяло,
ни цвете му е цъфтяло,
ни птиченце му е пяло!
На личен ден Трифонов ден,
на Свети Трифон Зарезан,
селяци – кротки земляци,
селяци – клети сираци,
набраха бяло кокиче,
сготвиха гозби всякакви
наляха вино пенливо,
и върла бистра ракия,
и си при Трифон отидоха
в сливенски влажни зандани,
но не можаха да го познаят:
главата му побеляла,
снагата – изпосталяла,
само в очите му сини
пламъче живо играе –
по него те го познаха.
Трифон им тихо говори:
„Добре ми дошли, селяци,
и вие черни вдовици,
и вие млади девойки,
не ми е сладко виното,
не ми са благи гозбите,
не ми са мили китките,
току ми дайте кавала,
кавала меден на сглобка,
сладичко да си посвиря,
мъката си да разтуша,
жалбите да си развея,
скърбите да си разсея.“
Подадоха му кавала,
с ръце го Трифон погали,
на устни си го намести
и си полека засвири:
„Заплакала е гората
и на гората лискето,
заплакали са полята
и на полята тревите,
селяци по мегданите,
сираци по занданите,
заради Стамбол войвода!“
Кавала свири, говори,
пръсти чевръсто играят
като тополково лиске,
звуци игриво се ронят
като бял цвят от череша,
като листца от трендафил.
Затихна влажна тъмница,
заглъхна тюрма дълбока,
звън спряха тежки синджири,
дъх притаиха душмани.
Селяци думат душмани:
„Душмани, зли тъмничари,
може ли селски размирник,
размирник, още злосторник,
с кавала така да свири –
да стихне влажна тъмница,
да млъкнат тюрми дълбоки,
звън да спрат тежки синджири,
дъх да стаят тъмничари.“
Трифон е чиста душица,
като църковна светица,
като детенце-кърмаче,
като девойка пред комка!
Пуснете ни Трифон войвода,
войвода, стар кавалджия!
Душмани Трифон пуснаха
и му заръка заръчаха
с кавала си да не свири
хоро им да не разваля,
вода им да не размътя,
народа да не подкустря.
Щом от тъмница излезе,
Трифон с кавала засвири –
всичка се земя зарадва,
гората лиске разлисти,
полето треви накъдри,
в градини цвете натегна,
момите песен запяха,
запяха и се засмяха,
че Трифон пак ще извие
хубаво хоро нашенско!