Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Железният


На Ал. Димитров
Във кървавия селски спомен
израстваш цял излян от сплав:
могъщ, стихиен и огромен,
и легендарно величав!

И смел, неустрашим, юначен,
в ръка с оранжевия стяг,
ти будеше в покоя здрачен
забравения брат селяк! 

В душата с неугасващ пламък
в сърцето с огнена любов,
неспирно – камък върху камък,
изграждаше ти храма нов! 

В свещената народна сграда
ти бе зидар неуморим,
дългът бе твоята награда,
трудът – девизът ти любим! 

Но враговете на селяка
причакаха те в тъмен път,
зловещ куршум се стрелна в мрака
и смърт прониза твойта гръд! 

Че сред борците – върволица,
ти бе най-смелия борец
и бе желязната десница
на земеделския Светец.

1947