Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Завръщане


Със колко обич свята
във болните гърди
нагазвам във земята,
която ме роди!

След толкова години
на горест и тъга
във тихите долини
днес рfша през снега!

Светлее шир безбрежна,
покрита с бял саван,
под черга белоснежна
животът е приспан.

Пастирските години
от детския ми свят
под снежните лавини
погребани тук спят!

Седенките, тлаките
и лудите хора
отдавна са зарити
дълбоко във пръстта!

Девойката със ясна
усмивка на уста
по-мила и прекрасна
изгрява в паметта.

Любимото й име
със тиха скръб мълвя
и в снежната пустиня
тъгувам и вървя!

А спомените прежни
след мен, от рът на рът,
през кърищата снежни
на глутници вървят!