Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Из „жетварски песни“


     * * *

Ясно слънце грее,
златно жито зрее,
лек ветрец повява,
нива разлюлява,
в нивата жетварки,
весели другарки,
в клас до пояс тънат,
златно жито жънат.
Първа е Росица,
като соколица,
най-лична жетварка,
в ръце с паламарка,
зряло жито жъне,
сладки думи рони,
стройна снага кърши,
с кърпа чело бърши,
буйна коса вее,
кърска песен пее:
„Карайте, жетварки,
весели другарки,
пладне да догоним,
нива да пожънем!
Лани бях самичка,
като кукувичка,
девет дена жънах,
нищо не пожънах,
а сега с другарки,
весели жетварки,
ден до пладне жънем –
няма що да жънем!
Нивата свършихме,
остри сърпи свихме.
Хайде, сега бърже
снопе да се върже,
и да се не бавим
кръстци да направим,
кръстци и петини,
та кой тука мине,
три дни да се чуди
на жетварки луди!“

     * * *

Кой ще ви полива,
какини гиргини,
кой ще ви погали
бухналия цвят?
Кой ще ви откъсва
с весели ръчички
и ще ви дарява
на размирник млад?
Златно зърно ронят
ниви прегорели
и за сърпа плаче
легналата ръж!
Луди полудяха
люде ранобудни,
в село не остана,
булка, нито мъж.
Сваляйте, гиргини,
цветчета засмени
да ви разцелувам
за последен път,
че ме луда жътва
чака във полето,
в хлебодатен пламък
нивите горят!