Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Из „седенкарски песни“


        * * *

Отмина пролет цветиста,
настана лято жетварско,
ей, иде чакан Илинден!
Ще лумнат буйни огньове,
ще светнат светли седенки,
ще връннат тънки вретена,
ще викнат млади девойки
низ едно гърло два гласа!
Ще тръгнат вакли ергени
на тайфи – буйни дружини,
ще дръннат кутли триструнни,
ще свирнат медни кавали,
хора ще люшнат лудешки!
Ще шумнат тесни сокаци,
ще гръмне село от песни,
ще лавнат псета по двори,
ще цвилнат коне в обори,
ще шурне младост и радост!
Ей, жъден и чакан Илинден,
ела ни скоро, по-скоро:
сърцета бият, играят,
не могат вече изтрая!...

        * * *

Малка мома – галена Мария,
цвете бере – росна китка вие,

китка кити, в равен друм поглежда
и потихом песенка нарежда:
– Ух, кога ли,
Боже, ще се мръкне,
сърце бие,
трепти, ще изхвръкне!
Първо либе
хабер ми допрати
по драгойци
чужди, непознати,
че довечер
рано ще ми доде,
с врано конче
мене да споходи,
да ми вземе
китка-китеница,
да ми стисне
медена ръчица!
Малка мома, галена Мария,
цвете бере – росна китка вие,
китка вие, в равен друм поглежда
и потихом песенка нарежда!

        * * *

Млад юначина
с кон-халетина
месец превари,
конче завърза
бързо забърза
покрай дувари.

За клон се пипна,
дувар прерипна
луда гидия,
там под листака
тръпна го чака
бяла Мария.

Млад юначина
плахо премина
сънните двори,
бяла Мария –
блага кайсия –
ръце разтвори.

Снага моминска
в гръд исполинска
момко притисна,
жъдна изгора
клепки притвори,
на гръд увисна.

    ––––––

Нейде пролайва
и се спотайва
сънено куче.
Ей, полунощ е.
Либета още
гукат-шушукат.

           * * *

Снощи, мале, късно сме къснели
с вакло либе край вити плетища,
до зори сме сладичко шептели,
ала се сърцето не насища!

Пусти думи не се свръшват, мамо!
Пуста обич, бре, не се изказва!
Младо сърце се смирява само
с вита китка от моминска пазва!

           * * *

Де гиди светли седенки!
Де гиди, нощни тлъки!
Де гиди, долномахленки!
Де гиди, малки моми!

Който ми не е поскитал
по нощни седенки, тлъки,
младост е той не изпитал,
в гърди му сърце не тупти!

Де гиди, светли седенки!
Де гиди, нощни тлъки!
Полибил съм кипри малхленки!
Полибил съм кръшни моми!