Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Към село


Летете, кончета хвъркати,
носете леката шейна
по тия лесове клонати,
през тая снежна равнина!

По видело да стигнем в село,
с потънало във скреж лице,
там мойто булче звездочело
ни чака с трепетно сърце.

То вратнята ще ни отвори,
щом ни съгледа отдалеч,
и радостно ще заговори
със весела, бъбрива реч.

Във тая вечер мразовита
приготвило ни е домЎ:
на мене топла прясна пита,
на вас – две кринчета ярма.

То вас ще приюти в обора,
а мен до своето сърце.
Летете, кончета! По-скоро
да стигнем в родното селце!