Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Момина жалба


Девет дена слънцето ме пече,
девет нощи сред житата спах,
девет чъбри пот от мен изтече,
сърп извивах, стари песни пях!

А сега съм морна, премаляла,
кръста ми е като вейка слаб,
бях на ружа румена и бяла,
а помръкнах като ръжен хляб!

Ех, ти, моя опустяла младост,
дето чезнеш като златен прах,
не вкусих от твойта бяла радост,
от моминство нищо не разбрах!

Дни и нощи по размирник чезна
и сънувам несънуван сън,
че потъвам във дълбока бездна
и ме мами глух копитен звън!

Дни и нощи чер кахър оплаквам,
Взори впивам в глъхнещия път!
Дни и нощи млад юнак очаквам
и бленувам топла мъжка гръд!