Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Ноктюрно


Кобна нощ. Разбуден, с капки пот на чело,
мигом се намерих в детството си аз.
Ти ли ме повика, мое родно село,
или ми се стори маминият глас?

Само в дни на горест в тебе се завръщам,
запустяло мое дядово селце!
Само в дни на мъка, мамо, теб прегръщам
и целувам скръбно двете ти ръце!

Тридесет години как си ти във гроба.
Рано се помина. Бог да те прости!
Аз живях нерадо – посред гнет и злоба.
Скоро ще се видим. Чакаш ли ме ти?

1992 г.