Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Приказка са мамините думи


Бог да простѝ моя дядо Тодор
със големия самур-калпак!
Помня го на смъртния му одър
със замръзнал смях под бял мустак.

Той умря осемдесетгодишен,
ала беше жив и жизнерад,
че на воля цял живот бе дишал
горски лъх и билков аромат.

Малката му сгушена кошара,
като скрит планински манастир,
беше пълна с тишина и вяра,
с птича обич и пчелинен мир.

Под вековни буки, клони свели,
с Бога хоратил на прост език,
и нарядко слизал долу в село
зарад комка, сватба и смъртник.

Свойта челяд пъстра, многолюдна,
той изхранил с труд благословен.
С бодър вик и с песен ранобудна
е посрещал всеки Божи ден.

Шумата от дивеч е гъмжала,
с риба бил е пълен всеки вир,
затова котленката е вряла
на огнището весден, безспир.

Той е носил кЎбзалия пушка,
нож, секирче, кошче и серкме
и със тях низ дебрите хайдушки
риба лљвил, биел зверове.

Денем под горуните почивал,
а във късна вечер, по луна,
със кавала къра е приспивал
и във къра всяка живина.

Мама ми разправяше: когато
с тетка Вака са били моми,
от Русаля чак до късно лято
на чардака спели вън сами.

Другите на росната морава,
натъркаляни един до друг,
спели, упоени от тинтява,
и шумял над тях разлистен бук.

Кърът цял на ягоди миришел,
шумоляла росната трева,
спотаен букакът кротко дишал
и нашепвал приказни слова.

В полунощ Егрекът дъх стаявал,
спели ангели и зверове,
само славей славея надпявал
в тъмните дълбоки лесове.

– Времената ли такива бяха
или ние други сме били! –
мамините думи отшумяха
глухо, като ехо над скали.

Приказка са мамините думи,
приказка е оня прост живот!
В бурен глъхнат всички стари друми,
няма го и старият народ!

Днес, когато с оръдеен тътен
иде новият машинен свят,
дядо Тодор в погледа ми смътен
се възправя едър и крилат!

От кошарата му нито помен
няма днес, но той във мен живей
и в красивия ми детски спомен
с чистотата на светия грей!...

1973 г.