Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Републиканецът


на Райко Даскалов
Не знам коя орисница ориса твойте земни дни
и кой те обдари на словото със сребърните струни,
но знам, че във борбата за земя ти нявга затъмни
честта и името, и славата на римските трибуни!

В бунтовния кипеж на рухнали надежди и разгом,
когато се възвърна тъмната стихия на войната,
възпря я ти при Радомир и във един велик прелом
към София на Фердинанда я поведе за разплата!

А после запламтя върху крилете на една мечта
и мисълта ти като бяла птица полетя към Рая,
че тук, където гаснеше животът в кал и нищета,
ти искаше да посадиш градина с розите на мая!

Където минеше крез кърища, колиби и села,
разцъфваха цветя и пееха звънци, гори и птици,
селяците захвърляха мотики, сърпове, рала
и стичаха се да те слушат със разтворени зеници!

Ти къртеше огромни блокове от своята душа
и със страхотна сила ги запращаше по враговете.
И аз не знам дали във тоя миг не ще да съгреша,
ако помисля, че ти завидяха нявга боговете!

Речта ти бе стоманен звън от кралимарков боздуган,
а словото ти – някаква опияняваща магия.
И ти израстваше издън народа като великан,
раздухал във душите новата оранжава стихия!

С огромна сила разлюля притихналия океан,
що вековете тъмни бяха във мълчание приспали.
И от бездънните му глъбини извря като вулкан
една религия със нови, светли, огнени скрижали! 

След вековечен сън селата трепнаха за нов живот,
разля се като тежко вино слънце, свобода и радост.
И възликува по села, градища бедният народ
и в нивите запя една крилата, волна селска младост! 

Но всичко рухна в кървавата юнска нощ! Изви смъртта
страхотен сатанински танц над повалената Родина!
Куршум прониза белите крила на твоята мечта
и розите на май окапаха във твоята градина! 

Един убиец пропълзя до Златна Прага с пистолет
и като дъб край бреговете на Валтава ти се срина.
Замлъкна златната уста, която ля и жлъч, и мед
и спря най-мощният мотор на земеделската юзина! 

Народът те оплака като никой друг народен син,
увяхваха цветята зарад тебе, всяка пролет брани,
но ти израсна във душите селски като исполин
и стана най-любим от нашите народни великани! 

Годините във скръб по тебе отминават и шумят,
разлистват се гори и розите цъфтят и прецъфтяват.
А милионите вървят по твоя чист и светъл път
и твойто име на велик борец със песни славославят!

1946