Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Спомен за мама


Ах, каква цветарка беше мама!
И какъв човек! Каква душа!
Ако кажа, че във село няма
като нея, май не ще сгреша!

От Великден чак до късна есен
със любов отглеждаше цветя –
заран ги поливаше със песен,
вечер с тях раздумваше се тя.

Карамфили, рози и лалета,
и зюмбюли с поглед ясносин,
здравец и камбанки покрай плета,
пред герана – ружа и бял крин.

С пурпурна усмивка засияли,
нямаха цветята чет и брой.
Белите гиргини избуяли
надвишаваха човешки бой.

А градинката не бе голяма,
но отрупана със цвят до цвят.
Всички в село казваха за мама:
„Да е жива и халал ѝ свят!“

Мине ли момче или момиче
и я поздрави със „Добър ден“,
ще го спре тя и ще го закичи
с бяла ружа или с гюл пембен.

Солунските братя ли прославят
с майски песни в празника ни свет,
нейните цветя ще украсяват
скъпия светителски портрет.

За венец ли на мома сгодена,
за смъртник дотрябват ли цветя:
„Бягайте, деца, при баба Пена!
Тя ще ви оправи! Само тя!“

И цветята – едри и бухлати –
къса тя със радост и любов.
Със сълза смъртника ще изпрати,
годениците – със благослов!

   –––––––––––––––––––––

Минаха години оттогава,
повилнял животът ни разтри:
мен захвърли в градската гълчава,
другаде пък двете ми сестри.

С бели власи над кахърно чело,
роден кът спомнѝл, виновно плах,
път обратен ме отведе в село,
там пред бащиния праг аз спрях.

Гледам: къщичката се срутѝла,
дворът ни тревясал! Пущинак!
Няма я старицата ми мила,
ни градинката със грейнал мак!

Няма ги сребристите гиргини,
ни трендафилите с едър цвят!
От обрасли в бурени руини
вей печал, безмълвие и хлад!

Няма го и къщният пазител –
Мурджо наш със белия синджир!
Глъхне моята света обител!
Свят отминал спи във вечен мир!

   –––––––––––––––––––––

Где си, моя свидна, родна соба?
Где сте, мили мамини цветя?
Мама е отдавна вече в гроба!
Ах, каква цветарка беше тя!