Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Среща


Коня яха млад делия,
враня коня – ат сърцат,
а насреща му хаджия –
стар, богат и белобрад.

– Добра среща, млад делия,
беден като скаклец.
Аз съм стижен, паралия,
мен подхожда тоз жребец.

От душа те умолявам,
че меракът е голям,
колко искаш, искай – давам
и отгоре ще наддам!

Гняв нахлу във гръд младежка,
сякаш свят му се зави.
И понечи лапа тежка
остър нож да улови.

– Махай ми се, псе богато!
Черен си ми в тоя час!
Да дадеш и крина злато,
коня си не давам аз!

С него е душата сита,
че я носи по света!
Мили ми са тез копита!
Сладка ми е младостта!

Чело сведе стар хаджия
и замлъкна като гроб.
Шибна коня си делия
и удари във галоп.