Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Старият златар


На моя учител Богомил Петров
Летят и чезнат като златен прах годините,
и старостта над теб снежи, снежи,
а там, в безреда зад стъклата на витрините
сърцето ти разсипано лежи!

Ти впиваш морен поглед в свойто светло минало
и тиха скръб в душата ти гори,
че твойто слънце своя път е веч изминало
и скоро нощ над теб ще свечери!

Едно чираче тегли лекичко духалото
и гледа във разпалената жар,
а ти му тихо шепнеш: „Трудно е началото,
но после всичко идва като дар!“...

То впива поглед в скъсаното на обувката
на босите си мънички крачка
и бавно чезне в топлината на милувката
на топлата ти бащинска ръка!

Пред него ясно свети книгата разлистена
на твоя свят и праведен живот.
И то чете безсмъртната и свята истина,
че щастието е само във трудът!...

Хей, нека чезнат като златен прах годините
и нек над теб полека да снежи!
Чирачето ще да запее над робините
и твойто дело то ще продължи!...