Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Тополите


Като три девойки тънкостволи,
стъпили пред бащиния дом,
строен стан вишиха три тополи
към усмихнатия небосклон.

Мама със любов безкрайно нежна
посадила бе ги в младини,
за да може в старост безметежна
грохнал стан под тях да подслони.

Минаха години. Те растяха
сред покоя сънен сам-сами
и над бащиния дом шумяха,
с шепота на влюбени моми.

Но когато с полета на птица
електричеството долетя
и опънатата медна жица
в звън докосна крехките стъбла,

двама млади електротехници
с дружен смях и весело сърце
пред разлистените хубавици
спряха със секири във ръце.

Полетяха стройните тополи
върху прашния изтръпнал друм
като три девойки пъстрополи,
повалени с вражески куршум!

В къщата ни влезе електрика,
плиснаха потоци светлина
и в сърцата радостта заблика
като буйна, кипнала вълна!

Само мама дяволските жици
триж прокле във тоя светъл час
и по трите мъртви хубавици
дълго плака с тих, тъжовен глас!