Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Тъга по Чирен


След Понора, в първата извивка,
пей колата, грей просторът син.
И Церово бърдо със усмивка
ме посреща свойски като син.

Ето родният ми Чирен, дето
мойто детство прана ризка вей.
Каменно чело виши Калето
и във слава Милин камък грей!

Тук за първи път очи отворих
и за първи път света видях!
Тук с живота рано се преборих:
пастирувах, раснах, възмъжах.

Тук усетих първа сладка тръпка
по Мария – ангел мой крилат,
нежна като ябълкова пъпка,
хубава като градински цвят!

В Ценчовите растове на люлки
весели връстнички съм люлял
и с махленки като невестулки
из Крежта кокичета съм брал.

Във Махмутица ловил съм змии
и пребърквал всеки трън и глог,
скитах из шумаци и кории,
гмурках се във всеки вир дълбок.

И макар че смокове съм гонил
и с оси сражавал съм се аз,
при разлюбване сълзи съм ронил,
при раздяла плакал съм със глас!

Затова, мой свиден, роден Чирен,
все по теб тъгувах мълчалив
и във твоя кър, златист и ширен,
във съня си връщах се щастлив!

Цял живот като сълза гореща
париш, Чирен, в моето сърце,
затова при всяка наша среща
радостно прегръщам те с ръце!