Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Тъжна песен


Пиле пее, пиле песнопойче,
а в нивята сиротно девойче

сърп извива, златно жито жъне
и от жалби дребни сълзи рони.

Вятър вее, златен клас люлее,
сиротинче тъжна песен пее:

   „Вей, ти ветре, –
       скитнико бездомен,
   вей, развей ми
       кървавия спомен!
   Девет годин
       вееш, не запираш,
   по села и по
       клисури свириш,
   изпогори
       пасища зелени,
   изпресуши
       стубели студени,
   изпочупи
       гусли и кавали,
   че погуби
       момци повилняли,
   та разплака
       майки и невести
   и запусти
       домове злочести!
   Изпокапа
       медена овошка,
   стоката се
       мъртва изнатръшка,
   кърищата
       вредом изгоряха,
   селяните
       черни почерняха!
   Малки моми
       люта жал попари,
   не излизат
       вечер по бунари,
   не се сбират
       по тлъки-седенки
   и не пеят
       кръшно по беленки!“

Пиле пее, пиле песнопойче,
а край него сиротно девойче
сърп извива, златно жито жъне
и от жалби дребни сълзи рони.
Вятър вее, житен клас люлее,
сиротинче тъжна песен пее!