Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Утро


Златни ниви – бащино имане,
едри, натежали класове!
Хей, другари – весели акрани,
Вдигайте се – жътва ни зове!

И прозвънна среброгласа песен
в утринния бледосинкав здрач,
а отсреща, в сенокос понесен,
се провикна подранил косач.

Трепнаха далечните върхари,
в дим потъна малкото селце,
полетяха в луда надпревара
хилядите бронзови ръце!

Тръшнаха се снопи – тежко злато,
от челата рукна руйна пот!
Луда жътва се изви в полята
и потече зърненият плод!