Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Хубава си, българска земя


Призори проливен дъжд наля
вредом хлебородните поля.
Още преди първи слънчев лъч
кърът зашумя от хорска глъч.
А гори и тъмни лесове
екнаха от птичи гласове.
Вред полето се развесели.
Вдигнаха пшениците глави.
Цветенца, треви и дървеса
заблестяха с бисерна роса.
В синия небесен безпредел
подранил, изви се млад орел.
Ширинето цяло се засмя!
Хубава си, българска земя!