Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Янка


Тънкоствола хубавица Янка,
разцъфтяла пролетна фиданка,

с мигли сластни над очи всевластни,
ти разбърка мислите ми ясни,

с устни сочни, с пламък запламтели
обезсъни нощите ми бели!

Видя ли те – тръпна в сладка тръпка,
срещна ли те – сбърквам свойта стъпка,

че ти поглед в погледа ми впиваш
и като змия край мен извиваш.

А че си змия – за мен е ясно.
Да, това разбрах го аз прекрасно,

но не мога да отгатна, Янка,
водна ли си, или пепелянка!