Официален сайт на
Йосиф Петров




Пролетна песен


Тая сутрин слънцето ме свари
долу във Хайдушкия шумак,
дето глъхнат старите кошари
сред бучиниш, хмел и буренак.

С тънка карабина на гърбина
минах през дълбоките нивя
и потънал в цвят до половина,
радвах се на родната земя.

Пееха над мене пойни птици,
грееха лазурни небеса,
а по клонките като сълзици
светеше мънистена роса!

Ах, ти моя майко, земьо китна!
Ах, ти родно цъфнало поле!
Що не съм орел над вас да литна
с едрите разперени криле!...