Официален сайт на
Йосиф Петров




Синът


Някога, когато бях невинно,
къдроглаво, палаво дете,
във очите ми цъфтяха сини,
розови и бели цветове.

Но когато станах момък волен,
верен син на родното село,
и зажеглил сивите волове,
заживял със селското тегло,

цъфна в мене някъде дълбоко,
като кървав златоален мак,
една скрита, съкровена мъка
по отрудения брат-селяк.

Заобичах стоката, земята,
къщите на моето селце.
И възлюбих селските си братя
с грубите, мазолести ръце!