Нощ преваля. златен месец гасне

Нощ преваля. Златен месец гасне. Карамфила първо либе чака. Трети петли скоро ще пропеят – луд гидия никакъв го няма! „Где се губиш, белогрив соколе, где се маеш, при коя къснееш? Где си сладки приказки разтурил, при кое ли самодивско либе? Тук ли нейде в нашата крайнина, при другарки – весели подевки, или долу в долните седенки, при девойки – румени подолки? Ако си се нейде тук потулил, либе, либе, дор се зора сипне, ако ли пък нанадол къснееш, хич не чакай – бягай дор е време, че девойки – румени подолки, са потайни нощни самодиви: в пазви крият билье самодивско, та примамват хубавите момци!...“ Нощ преваля. Златен месец гасне. Карамфила първо либе чака. Трети петли скоро ще пропеят – луд гидия никакъв го няма!