Аз казах вече на светът

Аз казах вече на светът каквото трябваше да кажа, чрез песента си, чрез стихът, несменно с мен стоял на стража. Не ме споходи час щастлив за птици и цветя да пея, ни за пейзажа ни красив от тих бял Дунав до Егея. Където да отидех сам, и в чужди край и в края роден, посрещаха ме с болка там мълвеж и ропот всенароден. Че властодържецът-деспот, със глутницата си придворна, обезземления народ превърнал бе в рая покорна! Сред тоз народ – и тих, и лих – аз борих се, живях и страдах, копнеж и младост, блян и стих – на него всичко аз отдадох. Но чезнат сили, гасне плът, смъртта ще дойде тук на стража. Аз казах вече на светът каквото трябваше да кажа! 1982 г.