Пред буря

Българийо, Родино моя, прескъпа бащина страна, гнети ме днес над теб покоя и тая гробна тишина! Мълчат в покруса градовете! Немеят тъжните села! Ни вятър пей над лесовете! Ни птица маха със крила! Две чуми ли се тук събраха, или е минал мор пред тях, та вред кавали онемяха и секна песен, радост, смях? Ни мор, ни чума тук премина, ни смърт в сърцата леденей: над повалената Родина червен тиранин днес бесней! Пред погледа му, див и злобен, от Видин до Сакар балкан, мълчи народът ни поробен, в окови нови окован! Мълчат Пирин, Родопа, Рила, със тъжни езерни очи! Балканът стар, без мощ и сила, немей! България мълчи! Върховен час ли наближава? За бой ли идват времена? Пред буря само се стаява такава страшна тишина! 1956 г.