Съдържание
Антонина
В бялата служебна сграда
някога ни сбра дългът.
Ти бе хубава и млада,
със трептяща свежа гръд.
Светлозарна и красива,
благородна и добра,
щом пристигна в колектива,
грейна пролетна зора!
После: коридорни срещи,
спотаен сърдечен зов,
скрити погледи горещи,
и ни дума за любов.
Но внезапно ти напусна.
В миг изчезна образ мил.
Аз прехапах долна устна,
скрита болка в гръд стаил.
Не видях те оттогава,
ала няма нощ и ден
да не грее в незабрава
твоят образ озарен.
Цяла вечност сякаш мина,
а сърцето все мечтай!
Антонина, Антонина,
свитка топлинка му дай!
Добавяне на коментар