Богатство

С лице мъртвешки бледно, умислен момък млад яви се изповедно пред старец белобрад. – В девойче сладкодумно с гласче на меден звън, аз влюбих се безумно и нямам вече сън. Не знам дали е грешно, но тъй злочест съм аз, че страдам безутешно и скритом плача с глас! Загубен съм за нея, че сетен съм бедняк! О, как ще преживея без моя ангел благ? Брадата си поглади мъдрецът беловлас и каза: „Момко млади, щастлив си в този час! Ни беден, ни загубен си, орльо мой крилат! Безумно щом си влюбен, о, ти си най-богат!“