Борба

За стих, за волнокрила песен, за развълнуван мъжки глас, от властник зъл и мракобесен в каторга бях захвърлен аз. И там във страшна изнемога години страшни преживях. Кълна се днес пред вас и Бога: О, сякаш век във ада бях! Ала светлика на живота и смисъла му там познах, че бях и с Кръста, и с Голгота, и с Възкресението бях! Безмилостен товар гризеше безсилните ми рамена, а пръст на спусъка държеше срущу ми злобен старшина. Садисти дните ми ядяха, кръвнишки, бавно, ден по ден. И нищи духом ме ругаха, невежи гавриха се с мен! Обзети от безумна злоба изливаха върху ми злост, а аз, по-клетият от роба, ги гледах тих като Христос. И като него мълком властвах над погледа им озверен, из ден във ден по-твърд израствах и чувствах се непобеден. И хиляди със мене бяха, железни сякаш, не от плът, гнетителя до гроб презряха, честта си бранеха до смърт! Каторжен труд над диги тежки. Тъмничен карцер. Студ. И глад. Какви ли мъки нечовешки не преживяхме в тоя ад! Но всуе, жалки властелини, гнетът не ще сломи духът, от толкоз хиляди години опитвате, за кой ли път? Залязва вече вашто време и кървавата ви звезда, че няма, няма ний да спреме борбата си за свобода! 1966 г.