Съдържание

Четвърта нощ...

Четвърта нощ. От грейналата книга ти не повдигаш къдрава глава! О, иска ми се да извикам: „Стига си гледала във мъртвите слова! Стани и до прозореца разтворен като сърна ти леко пристъпи, вдигни очи и с поглед топъл, морен виж как навън ухае на липи! Как спира грохотът. Градът притихва. Заспива умореният квартал. И как едно небе ни се усмихва с усмивката на източен опал!“ Но ти все бдиш над грейналата книга, като светица над лика Христов и не дочуваш как до теб достига въздишката на моята любов! Преваля нощ. Натегнали клепачи се спускат в ложето на сладък сън. Едно сърце в нощта по тебе плаче и две очи те търсят жадно вън!...
Добавяне на коментар
captcha