Човеколюбецът

На Андрей Сахаров

(написано в деня на заточението му)

В ефира прогърмя злокобна вест и в миг опаса суша и морета, че в каменна Москва е под арест пръв гражданин на нашата планета! „Кой? Сахаров? Андрей? Нима? Но, как?“ Човечеството пламна във тревога! Планетата усили своя огнен бяг и полетя с вестта натам, към Бога! Андрей бе лъчезарният човек, отдал сърце и разум на борбата, за да превърне този грозен век във век на радостта и свободата. Та той отвъргна земните блага заради него, заради Човека. И – гръм небесен! – изведнъж сега: с Исусов кръст – в голготската пътека! След толкова години на борба днес в горък Горки в горко заточение! Каква ирония! Каква съдба! За чисти, светли помисли – мъчение! Ала Духът могъщ е ненадвит, надвита е на властника ръката, затуй в борбата ти си днес Давид, а той – потомъкът на Голиата! Дерзай, Андрей! Не вдавай се в тъга! Веднъж ли повален си се възземал! Човечеството е със теб сега, а срещу теб – горилите във Кремъл. В двубоя лют безстрашен воин бъди, юначен син на матушка Русия, из тюрмения мрак я изведи и от насилието отърви я!