Съдържание

До сетен час!

Макар смъртта да дебне, дълбоко скрита в мен, към висини поднебни духът е устремен! Обичах синевата със птичите ята и юлската позлата на зрелите жита. Обичах и селяка, отруден, благ и тих, когото при атака със стих аз защитих. А после в огън газих и спах в легло от лед, но дума зла не казах, макар злочест и клет! С високи идеали живях, летях и пях! И мисля си, едва ли бих оцелял без тях. А затова, че страдах – съдбата не проклех. Каквото имах – дадох и нищичко не взех. С мечта недомечтана, на истината роб – такъв ще си остана до сетен час, до гроб! 1979 г.
Добавяне на коментар
captcha