Съдържание

Довиждане, мой черноморски бряг!

Добро утро, слънчева „Росица“, оазис жаждан в тоя юлски зной, дом спотаен като гнездо на птица, кът за отмора, отдих и покой! От глъбините морски хлад извира, със древна сила тегли ни брегът, а слънцето ни гали и бронзира и чайки влюбени над нас кръжат. Текат в наслада мигове чудесни, сред бухнала зеленина и хлад, под стволове вековни с птичи песни и мирис благ на цъфнал липов цвят! А славеите чудни не престават, дене-нощя, по видело и мрак, със виртуозна страст да се надпяват и да се любят в гъстия листак. Потрепват млади вейки като живи, тревите светят с утринна роса, а нощите са приказно красиви под купола на звездни небеса! Но дните отлетяха като птици! Ще ми остане само спомен драг! Прощавайте безгрижни хубавици! Довиждане, мой черноморски бряг!
Добавяне на коментар
captcha