Съдържание

In memoriam

На фрау Шпаренберг
Защо бе яростният призив „Дранг нах Остен!“ и щурмът вероломен, с кръв света залял? Обрасъл в мъх немее замъкът залостен! Навеки занемял е прашният роял! А бяха чудни дни на пирове несвестни! (О, хубави, незабравими прежни дни!) Люлееше се замъкът от смях и песни! Салоните горяха в чудни светлини! Но ден дойде жесток. Чер облак се надвеси над тоя дом от блясък, злато и рубин и бавно спусна тежки, траурни завеси, че паднал бе във бой единствен неин син! Гробовен мрак нахлу в червените салони и сетен звук замря над черния роял, че свиден плод от майчино сърце отрони на Марса кървав безпощадният кинжал! Угасна в пищни зали светлината синя и замъкът заглъхна, стихна, опустя и само тъжната посърнала графиня остана там със свойта скръб и самота! Отминаха безброй лета и люти зими, светът забрави сълзите, кръвта, грехът, а само там, във замъка, неутешими две тъжни майчини очи и днес сълзят! С изстинала душа и рухнали надежди графинята пристъпя царствено, едва, трептят на нея тежки траурни одежди и скъп воал шуми над сведена глава! Какви, графиньо, бяха тия идеали, що разрушиха твоя майчин идеал? Мълчи скръбта. Мълчат заглъхналите зали. Мълчи забравен онемелият роял! гр. Изерлон, 1943
Добавяне на коментар
captcha