Съдържание

Изповедно

Не възмечтах литературна слава, за хонорарен дъжд не заламтях, далече от книжовната ни врява на битност тиха тих приятел бях. По власт и сребролюбство не залитах, от почести отвърнал бях лице, и във житейската борба разчитах единствено на двете си ръце. Затуй сега, навлязъл в старините, щастлив и радостен като дете, с усмивка гледам хората в очите и със усмивка в мойте гледат те. Но тъжен спомен властно ме помами низ пътя, в който с мъка съм вървял. За нея само, ах, за младостта ми, за нищо друго днес не ми е жал! Не искам почести, пари и слава, ни звания, ни ордени, ни власт, че всяка слава бързо отшумява и всяка власт е крехък житен клас! Желал бих след житейската умора, когато свърши моят път нелек, да кажат подир мен добрите хора две прости думички: „Той бе човек!“
Добавяне на коментар
captcha