Съдържание
Към морето
С огромна сила релсите железни
огъна варненският влак
и като огнен змей в дълбоки бездни
потъна в гъстия вечерен мрак.
Запяха монотонната си песен
летящите стоманни колела.
Навън е нощ. Ухай на въздух пресен.
Горят в небето звездни светила.
Загледан сластно в звездните пътеки
и в сините поднебни висоти,
аз не усетих твойте стъпки леки,
с които унеса ми ти смути.
В прозореца нахлу немирен вятър
и твоите къдрици разпиля.
Машинен рев разбуди тишината
в заспалите пожънати нивя!
Полека лакът лакътя докосна
и поглед погледа посрещна с жар.
Ти беше свежа като капка росна
и пълна с нега и момински чар!
Разбрахме се с очи: с еднаква сила
морето мамеше и теб, и мен.
Мен морската царица бе пленила,
а тебе – слънчевият Гьозикен!
Загледани в звездите ний мълчахме.
В прозирен облак скри луната лик.
И глупави ли или умни бяхме,
не знам, но този миг бе чуден миг!
Сега ме галят спомените скъпи
и тъй съм сам сред хилядната гмеж!
Със златни плиски слънцето ме къпе
и мами ме по теб един копнеж!
Добавяне на коментар