Съдържание

Кримска балада

В Ливадия видях аз Петър Първи, цар-богатир, левент и хубавец, не в битка страшна да пролива кърви, а с крепостници да строи дворец. В Алупка, в чуден лес със пойни птици, съзрях ловец: бе сам граф Воронцов, със цял табун брадясали мужици да му подгонят дивеча за лов. Императрицата Екатерина пресрещнах в опроселите села, облечена във сърма и коприна, с имперска цел в каляска бе дошла. В Бахчи сарай – притихнал, малочислен, на хан Гирей в сарая стар, смълчан, видях аз Пушкин тъжен и замислен, загледан в легендарния фонтан. А в Севастопол ме побиха тръпки, когато го видях, о, боже мой, да крачи с едри исполински стъпки самият той – великият Толстой! Разкош и дрипи! Слава и просия! Бунтовен гняв душата ми обзе! Довиждане, помешчишка Русия, държава на босяци и князе! 1986 г.
Добавяне на коментар
captcha