Съдържание

Надгробно

На тъща ми
Навън е чудна пролет засияла, градините тежат от лист и цвят, а ти, във вечния си сън заспала, завинаги напускаш този свят! Завинаги разделяш се с простора, със веселите слънчеви лъчи, със погледите на добрите хора, с усмивката на детските очи! За тебе няма вече смях и песен, ни майско слънце, ни уханен цвят! Завинаги потъваш в гроба тесен, препълнен с тъмнина и вечен хлад! Ти бе с Мадоната в духовно родство, от нея взе и кротост, и лице. О, как събра ти толкоз благородство и толкоз доброта в едно сърце! Жестока смърт жестоко те удари: със леден дъх сърцето ти смрази, а черна скръб сърцата нам опари, очите ни препълни със сълзи! Всеопрощава словото църковно! Камбанен звън всевечен мир вести! За сетен път целувам те синовно! За сетен път прегръщам те с „прости“! май 1977 г.
Добавяне на коментар
captcha