Съдържание
Надгробно
На тъща ми
Навън е чудна пролет засияла,
градините тежат от лист и цвят,
а ти, във вечния си сън заспала,
завинаги напускаш този свят!
Завинаги разделяш се с простора,
със веселите слънчеви лъчи,
със погледите на добрите хора,
с усмивката на детските очи!
За тебе няма вече смях и песен,
ни майско слънце, ни уханен цвят!
Завинаги потъваш в гроба тесен,
препълнен с тъмнина и вечен хлад!
Ти бе с Мадоната в духовно родство,
от нея взе и кротост, и лице.
О, как събра ти толкоз благородство
и толкоз доброта в едно сърце!
Жестока смърт жестоко те удари:
със леден дъх сърцето ти смрази,
а черна скръб сърцата нам опари,
очите ни препълни със сълзи!
Всеопрощава словото църковно!
Камбанен звън всевечен мир вести!
За сетен път целувам те синовно!
За сетен път прегръщам те с „прости“!
май 1977 г.
Добавяне на коментар