Народ

Били са дни на кървава разплата! Били са страшни кърджалийски дни! И не веднъж са плакали полята във белите тракийски равнини! И не веднъж безкрайните лазури на твоите бездънни небеса са помрачавани от страшни бури и падала е кървава роса! И не веднъж е пила до насита смъртта от твоята синовна мощ и песента на конските копита кънтяла е над тебе не веднъж! Загледан някъде в далечината на твоя стръмен историчен път, аз виждам как горят навред селата и топли братски кърви как димят! И в тоя път – безкраен и далечен – смъртта заличва сетната следа. И само ти, народ, оставаш вечен, със своята борба за свобода! 1945 г.