Съдържание
Небето с плам ме е дарило
Бе време гибелно, зловещо.
Жежеше, падаха глави.
Но в моето сърце горещо
омразата гнездо не сви.
Че тя родей се със змията
и съска с нейния език,
отравя радостта в сърцата,
гаси душевния светлик!
Низвергната и поругана
от жизнерадия човек,
за мене чужда си остана
от нине, присно и вовек!
Небето с плам ме е дарило
да бъда воин на радостта.
В защита нейна към бесило
бих тръгнал с песен на уста!
1962 г.
Добавяне на коментар