Съдържание

Недей тъгува!

За тебе аз ще си остана Непознатият! И Непознатата за мен оставаш ти! Но моля те: когато някога в душата ти се спусне тъмен облак и я засени, ти потърси кът мирен на усамотение и натъжена тия песни прочети и в твойта страдаща душа едно видение ще затрепти във непознати красоти! Тогава ти ще разбереш, че си обичана тъй както никоя девойка преди теб и че си гряла като цъфнала метличина в душата на един забравен млад поет! Но ти недей тъгува! Тъй е било писано: душите непознати да се разделят! Но знай, че всяка обич е орисана тъй както е орисан всеки лист и цвят! Недей тъгува! Туй, което е загубено при тебе никога не ще се върне веч! Далеч от теб едно сърце тъжи нелюбено и глъхне песенно една нечута реч! Недей тъгува! А смирено влез в градината и свеж букет от бели рози набери, сложи ги в твоята любима ваза, синята и със покрусена глава пред тях се спри! Като пред гроб забравен спри се там наведена и панахидно прошепти със благослов: „Тук нявга се роди, цъфтя и бе погребана една любов, една забравена любов!...“ 1946 г.
Добавяне на коментар
captcha