Песен

Гдето да отида по света, и във вдън земята да се скрия, в мислите ми всякога е тя, хубавата ми мома Мария. През гора ли тръгна в ранен час, зажаднял за горска самотия, в утрото ме среща птичи глас, птиците запяват ми: Мария! С весели другари на гуляй вдигна ли наздравица да пия, младостта ѝ в чашата играй и в звъна ѝ чувам аз: Мария! Звънне ли за сън вечерен звън и умора сладка ме надвие, ненагледно гледам я насън и в съня си шепна аз: Мария!