Писмо

От чужди устни твойто име ми прозвъня за първи път и като приказка любима то сгря студената ми гръд. Коя си ти – не те познавам, но тъй обикнах твоя свят, че днес бездушен отминавам красавиците в този град. Не съм те виждал и не зная, ако те срещна някой ден, дали бих могъл да изтрая пред твоя образ озарен! На сън го виждам: той ме буди, огрян от лунните лъчи. И греят като изумруди усмихнатите ти очи. Изгарят устни зажаднели сърцето ми трепти, трепти. Обичам те, прекрасна Ели! А ти? Обичаш ли ме ти?