Съдържание
Писмо
От чужди устни твойто име
ми прозвъня за първи път
и като приказка любима
то сгря студената ми гръд.
Коя си ти – не те познавам,
но тъй обикнах твоя свят,
че днес бездушен отминавам
красавиците в този град.
Не съм те виждал и не зная,
ако те срещна някой ден,
дали бих могъл да изтрая
пред твоя образ озарен!
На сън го виждам: той ме буди,
огрян от лунните лъчи.
И греят като изумруди
усмихнатите ти очи.
Изгарят устни зажаднели
сърцето ми трепти, трепти.
Обичам те, прекрасна Ели!
А ти? Обичаш ли ме ти?
Добавяне на коментар