По Дунава

На Гинка

Прекрасен юлски ден. Със едри плиски отплува от пристанищния град гигантът – Александър Стамболийски?, препълнен с пъстър добруджански свят. Като листо по Дунава понесен обвеяният кораб се люлей, а някаква старинна руска песен на палубата празнично се лей. С венци от лесове брегът се кичи. Реката се люлее и блести. Над мачтите крилато пойно птиче трепти с криле и с нас лети, лети! Водата свети огледално бистра, от бездните извира хладина. Ей, наближава моята Силистра, където чака милата жена! И в този чуден миг обикваш страстно жена, дете, родина и народ и иска ти се под това небе прекрасно да не угасват младост и живот!